Българското училище е подредено на етапи, а не на един срок за всички. Предучилищното образование обхваща децата от 4 до 7 години и от 4-годишна възраст е задължително — провежда се в детска градина или в подготвителна група към училище. След това идва началният етап, 1 до 4 клас, в който един учител води почти всички предмети и познава добре всяко дете. Прогимназиалният етап обхваща 5–7 клас и въвежда отделни учители по предмети, а гимназиалният — 8–12 клас, разделен на първи (8–10) и втори (11–12) гимназиален етап. Ученето е задължително до 16-годишна възраст; след това продължаването е избор, макар и избор, който семейството и пазарът на труда силно насочват.
Горната част на стълбицата е най-разнообразна. Гимназиите са общообразователни, профилирани, професионални, спортни и духовни, а приемът в тях минава през държавен план-прием и през бал, в който влизат оценките от 7 клас. Професионалните гимназии дават квалификация по специалност и завършват с държавен изпит по професия, който може да служи и като втори зрелостен изпит. Завършването на 12 клас изисква два държавни зрелостни изпита: задължителен по български език и литература и втори по избран предмет. Оценката от матурата е вход към университета при много специалности, макар висшите училища да имат право да приемат и с допълнителен изпит.
Тази подредба не е древна. Първите гимназии в новата държава следват чужди образци, а класическата гимназия с латински и гръцки дълго остава елитна. След 1944 г. системата е унифицирана по съветски образец, а след 1989 г. започва връщане към различни видове училища. Законът за народната просвета от 1991 г. урежда прехода, но с годините се оказва, че не отговаря на новите условия. Затова през 2015 г. е приет Законът за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август 2016 г. и заменя стария ред с учебни програми по компетентности, по-голяма автономия на училищата и нов механизъм за финансиране.