България е страна с дълга традиция на изселване — още от XIX век хора са търсили работа в Румъния, Русия и Америка. Но най-голямата промяна в населението настъпва след 1989 година, когато се отварят границите и се разпада държавната икономика. Днес изселването вече не е драматично събитие, а обичайна житейска стратегия: човек заминава за година, остава десет, връща се за известно време и пак заминава.
Първата вълна е от лятото на 1989 година. Принудителната смяна на имената на българските турци и напрежението около нея водят до масово изселване към Турция — стотици хиляди души напускат в рамките на месеци. Част от тях се връщат през следващите години, след като ограниченията отпадат, но общностите в Турция остават. Тази вълна е рядък случай, в който причината е политическа, а не икономическа, и затова оставя по-дълбока следа в паметта.
Втората вълна обхваща 90-те години и е икономическа. Хиперинфлацията, закриването на предприятия и безработицата изтласкват хора с професии и без професии към Гърция, Испания, Италия, Германия, а по-късно към САЩ и Канада. Много от заминалите работят в строителството, селското стопанство, хотелиерството и грижата за възрастни хора. Това е труд, който местните не искат, но който дава на българските семейства доход, недостижим в родината.