Българското семейство днес изглежда различно от това преди петдесет години, но не е изчезнало — променили са се формите му. Правната рамка е Семейният кодекс, приет през 2009 година. Той урежда сключването и прекратяването на гражданския брак, имуществените отношения между съпрузите, произхода на детето, родителските права, осиновяването и издръжката. Бракът се сключва пред длъжностно лице в общината, а съпрузите могат да подпишат брачен договор, с който уреждат имуществото си.
Промяната започва още през втората половина на XX век. Индустриализацията и урбанизацията изтеглят хората от селата в градовете, жените навлизат масово в образование и заетост, а жилището става основен разход. Традиционното разширено домакинство — няколко поколения в един дом и общо стопанство — постепенно се разпада на отделни домакинства. Връзката между поколенията остава, но вече не е ежедневна и не е икономическа, а по-скоро емоционална и логистична.
Днес се женят по-малко хора и по-късно. Средната възраст при първи брак се е вдигнала с години спрямо 80-те, а значителна част от децата се раждат извън брак. Това не означава, че хората не искат семейство, а че редът на събитията се е променил: първо образование и работа, после стабилен доход, после дете. За мнозина бракът е не начало, а потвърждение на вече съществуваща връзка.