Неправителствените организации са сдружения и фондации, които работят в обществена полза, но не са част от държавата и не разпределят печалба между своите членове. Наричат ги още „трети сектор“ — след държавата и бизнеса. В България правната им рамка е Законът за юридическите лица с нестопанска цел, приет през 2000 година. Той урежда две основни форми и правилата за тяхната регистрация и отчетност.
Разликата между двете форми е проста. Сдружението има членове, които избират управителен съвет и решават на общо събрание; така работят читалища, спортни клубове, професионални асоциации, родителски организации. Фондацията няма членове — тя се създава с имущество, дарено за определена цел, и се управлява от съвет. И двете могат да получат статут за обществена полза, който носи данъчни облекчения, но и по-строги изисквания за отчет.
Секторът се появява след 1989 година почти от нищото. Първите независими организации са екологични и правозащитни, а малко по-късно се добавят женски, социални и културни сдружения. В началото те разчитат на чуждестранни фондове и на ентусиазъм, а офисите им често са една стая и един компютър. Въпреки това именно те въвеждат в България практики, които дотогава липсват: публични обсъждания, мониторинг на институции, безплатна правна помощ.