Доброволчеството е труд, който човек полага без възнаграждение, по своя воля и в полза на други хора или на обща кауза. В него има две страни: доброволецът, който дава време и умения, и организацията, която поема отговорност за условията, безопасността и задачите. Затова доброволчеството не е просто услуга, а отношение с правила — то има начало, обхват и край, а не е безкрайна готовност да помагаш.
Традицията е по-стара от днешните закони. Читалищните настоятелства, църковните братства, училищните попечителства и доброволните пожарни дружини съществуват още от XIX век и се издържат от дарения и труд. Българският червен кръст също работи с доброволци от края на XIX век — кръводаряване, първа помощ, помощ при бедствия. Това са организации, в които членството е доброволно, а задължението идва от вътрешно решение, не от заповед.
В социалистическия период доброволният труд е организиран от държавата. Бригади, съботници, акции за почистване и озеленяване, участие в строежи — всичко това се описва като доброволно, но често се очаква по служебен или партиен ред и се отчита като изпълнение на план. Заради това думата „доброволец“ дълго време носи лек привкус на задължение и за много хора означава работа, която никой не иска да плати.