Избирателното право в България почива на няколко принципа, записани в Конституцията. Гласуването е всеобщо — правото принадлежи на всеки гражданин, навършил 18 години, с изключение на хората под запрещение и на тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. То е равно, пряко и тайно, а държавата е длъжна да осигури условия всеки избирател да упражни правото си свободно. Гласуването не е задължително и неучастието не носи санкция.
Парламентарните избори се провеждат по пропорционална система. Избирателната карта включва 31 многомандатен район в страната плюс още един за българите в чужбина. Партиите и коалициите регистрират листи с кандидати във всеки район, а мандатите се разпределят пропорционално на получените гласове. Формациите, които получат по-малко от 4 на сто от действителните гласове, остават извън парламента. Този праг е записан и в Изборния кодекс от 2014 година.
Прагът има двойнствен ефект. От една страна, той намалява фрагментацията и прави възможно съставянето на мнозинство от две или три формации. От друга, той изхвърля гласовете на партии, които са близо до границата, и създава усещане за загубен вот. Затова малките партии често се стремят към коалиции, а избирателите понякога гласуват стратегически — не за предпочитаната формация, а за тази, която има шанс да влезе.