Българското местно самоуправление има конституционна основа в глава седма. Член 136 казва, че общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, и че гражданите участват в управлението ѝ чрез избраните от тях органи и непосредствено чрез референдум и гражданска инициатива. Това означава, че общината не е просто териториално поделение на министерство, а самостоятелна публична институция с избрано ръководство.
Броят на общините е 265, а областите са 28. Областта е различна конструкция: тя съществува, за да се провежда държавна политика на местно ниво и да се осигурява съответствие между национални и местни интереси. Начело на областта стои областен управител, който се назначава от Министерския съвет, а не се избира. Столицата е специален случай — София е едновременно община и област, разделена на райони със свои кметове.
Общинският съвет е колективният орган на самоуправлението. Броят на съветниците зависи от населението и варира от 11 до 61, а мандатът е четири години. Съветът приема общинския бюджет, наредбите и програмите за развитие, определя местните данъци и такси в границите, установени със закон, решава въпросите на общинската собственост, създава общински предприятия и избира заместник-кметове по предложение на кмета. Заседанията му са публични и се стенографират.