Българската съдебна система е устроена по континентален модел: законът е основният източник, съдът прилага текста, а върховните съдилища осигуряват еднаквото му тълкуване. Конституцията отделя съдебната власт в самостоятелна глава и в член 117 обявява, че тя е независима и че съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Тази формула е важна, защото тя забранява на министър или на парламентарна комисия да дава указания по конкретно дело.
Структурата има ясна пирамида. Най-ниско стоят районните съдилища, които гледат по-леките граждански и наказателни дела и повечето изпълнителни производства. Над тях са окръжните съдилища, които разглеждат по-тежки престъпления и действат като въззивна инстанция за районните. Следват петте апелативни съда — в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, — които проверяват решенията на окръжните съдилища в своя район. Върховният касационен съд е на върха и се произнася по въпроси на правото.
Административното правосъдие е отделен клон. Във всеки от двадесет и осемте областни центъра има административен съд, който проверява актове на министри, агенции, общински съвети, кметове и други органи. Върховният административен съд е последната инстанция по тези дела и освен това се произнася по спорове за законността на подзаконови актове. Тази система позволява на гражданин или фирма да оспори решение на администрацията, без да води дело срещу държавата в общия ред.