Конституционният съд е създаден с Конституцията от 1991 година и е една от малкото изцяло нови институции в българската държавна традиция. Преди 1991 година няма орган, който да проверява дали законите съответстват на основния закон, защото самият основен закон не е бил висш акт в днешния смисъл. Съдът започва работа същата година и оттогава е задължителният арбитър при спорове между властите.
Съставът е устроен така, че нито една институция да не може да го контролира. Дванадесетте съдии се разпределят по равно: четирима избира Народното събрание, четирима назначава президентът и четирима избира общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Мандатът е девет години и не може да бъде подновяван, което означава, че съставът се обновява постепенно, на части, а не наведнъж след избори.
Изискванията към съдиите са високи. Те трябва да са юристи с най-малко петнадесет години стаж и с високи професионални и нравствени качества. Не могат да членуват в политически партии или да извършват политическа дейност, не могат да заемат друга платена длъжност и се ползват с имунитет, подобен на този на народните представители. Председателят се избира от самите съдии с тайно гласуване за три години — краткият срок е съзнателно решение, за да не се превръща председателят в дългогодишен център на влияние.