Институцията на президента в България е сравнително нова в сегашния си вид. Търновската конституция от 1879 година дава на княза, а после на царя, широки правомощия, но след 1946 година държавният глава е колективен орган. Постът на президент е въведен с Конституцията от 1991 година, а първият пряк избор се провежда през януари 1992 година, когато Желю Желев получава над половината от гласовете. Оттогава държавният глава се избира винаги пряко.
Условията за кандидатура са тесни. Кандидатът трябва да е български гражданин по рождение, да е навършил 40 години, да е избираем за народен представител и да е живял в страната през последните пет години преди избора. Последното изискване има ясна цел: да не позволи на човек, който е прекарал живота си в чужбина, да заеме поста без местен контекст. Мандатът е пет години, а един и същ човек може да бъде избиран не повече от два пъти.
Изборът е пряк, равен и таен, а победа в първия тур изисква повече от половината действителни гласове и достатъчна избирателна активност. Ако никой не достигне това, след седмица се провежда втори тур между двамата кандидати с най-много гласове, а при равни резултатът се решава с жребий. Президентът и вицепрезидентът се кандидатират заедно, като двойка, и заемат поста с клетва пред Народното събрание.