Министерският съвет е колегиален орган, а не сбор от отделни министри. Член 105 от Конституцията казва, че той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Това означава, че решенията се вземат заедно, на заседание, и че всеки министър отговаря не само за своето министерство, но и за общата политика на кабинета. Министър-председателят ръководи и координира общата политика и представлява правителството, а министрите ръководят отделни министерства или определени области без портфейл.
Съставът се определя след избори по процедура, разписана в член 99. Президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост група, да състави правителство в седемдневен срок. Ако това не се случи, мандатът се дава на втората по численост група, а след нея — на третата. Ако и трите опита се провалят, президентът назначава служебно правителство и разпуска Народното събрание, като насрочва нови избори в двумесечен срок.
Правомощията на правителството са широки и ежедневни. То изготвя проектобюджета и го внася в парламента, изпълнява приетия бюджет, управлява държавната собственост и държавните предприятия. Организира предоставянето на административни услуги и сключва международни договори. Ръководи въоръжените сили в мирно време чрез министъра на отбраната, назначава и освобождава областните управители и ръководителите на редица агенции. Изпълнителната власт е и тази, която издава подзаконовите актове — постановления, наредби, правилници и инструкции, без които законите не могат да се приложат.