Народното събрание е най-старата институция на съвременната българска държава. Учредителното събрание в Търново приема Конституцията през 1879 година и оттогава парламентът съществува с прекъсвания, наложени от преврати и войни. Днешната му уредба идва от Конституцията от 12 юли 1991 година, която заменя Великото народно събрание от 400 души с обикновено Народно събрание от 240. Първото Народно събрание по новата конституция е избрано през октомври 1991 година.
Съставът се определя на избори по пропорционална система. Страната е разделена на 31 многомандатни избирателни района, а за гражданите извън България има отделен район. Партиите и коалициите регистрират листи, а мандатите се разпределят пропорционално на гласовете, като формациите под 4 на сто от действителните гласове не участват в разпределението. Кандидатът трябва да е български гражданин, навършил 21 години, който не е под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Работата на парламента е организирана в сесии и заседания. За да бъде взето решение, трябва да присъстват повече от половината народни представители — 121 души. Обикновените закони се приемат с мнозинство от присъстващите, но Конституцията изисква по-високи мнозинства в определени случаи: три четвърти, тоест 180 гласа, за изменение на конституционен текст, и две трети за някои решения, свързани с отбраната и територията. Депутатите се групират в парламентарни групи, а според правилника за образуване на група са нужни най-малко десет народни представители.