Скрипторият е място с ясна организация. Един монах подготвя пергамента или хартията, друг пише текста, трети рисува заставки и инициали, а четвърти проверява преписа с оригинала. Грешките се поправяли на полето, а на края на книгата понякога се оставял запис кой я е поръчал и кога е завършена. Такива приписки са ценен източник за историята, защото назовават места, лица и дати. Книгата в средновековието е скъпа: един евангелски кодекс може да струва колкото къща, защото пергаментът е от животинска кожа и изисква месеци труд.
Преславската книжовна школа възниква в края на IX век и работи при силна държавна подкрепа. Там се превеждат гръцки богословски съчинения, създават се оригинални текстове и се уеднаквява правописът. „Шестоднев“ на Йоан Екзарх съчетава библейски разказ с антични знания за природата, а „Азбучна молитва“ на Константин Преславски подрежда буквите в поетичен текст. Охридската школа при Климент и Наум има по-практическа насоченост: обучава свещеници и преписва богослужебни книги за нуждите на новата църква.
Най-старите запазени паметници показват разнообразие от жанрове. „Зографското евангелие“ е глаголическо и се пази в Зографския манастир на Атон. „Асеманиевото евангелие“ е глаголическо и днес е във Ватикана. „Саввината книга“ съдържа евангелски четива, а „Супрасълският сборник“ е най-големият запазен старобългарски сборник — с жития, проповеди и поучения, преписвани през X век. Тези книги са оцелели случайно, често извън България, и затова днес се изучават като общо наследство на славянските православни народи.