На 1 март сергиите по улиците са в червено и бяло. Продавачите връзват мартеници на ръцете си, децата избират между Пижо и Пенда, възрастните купуват по няколко, за да подарят. Никой не знае точно откъде идва обичаят, но всички знаят какво се прави. Това е рядък случай, в който липсата на произход не пречи на смисъла.
Името идва от „март“, а месецът — от латинското Martius, посветен на Марс. В народния разказ Марта е стара жена с променлив нрав: един ден е слънчева, друг — ядосана. Затова й се подарява нещо червено и бяло, за да я умилостивиш. Няма единствено доказан произход: следите водят към предхристиянски пролетни обреди, но точната връзка е спорна и не бива да се представя като факт. Това е важно, защото обичаят е по-стар от всяка сигурна документация.
Правилото е просто: на 1 март се закичваш с мартеница, носиш я, докато видиш щъркел, лястовица или разцъфнало дърво, и после я сваляш. В различните краища има варианти: някъде я връзваш на плодно дърво, някъде я слагаш под камък, за да познаеш годината по това какво ще намериш. В много места мартеницата е с две фигурки — Пижо и Пенда, мъжка и женска, но това не е универсално. В Румъния обичаят се нарича „мърцишор“, в Северна Македония — „мартинка“.