На летището една жена прегръща сина си. Той заминава за Германия с един куфар и договор за работа. Тя остава с внуците до неделя, после те се връщат при майка си. Никой не плаче; всички са се научили да се прегръщат бързо. Емиграцията не е статистика, докато не седнеш на стола пред изхода и не разбереш, че следващият празник ще е на екран.
Емиграцията не е едно събитие, а поредица от вълни. Първата е икономическа — от края на XIX в. до Втората световна война, към Америка и съседните страни. Втората е политическа — след 1944 г. Третата е през 1989 г., когато около 360 хиляди души от турски произход напускат страната. Четвъртата започва след 1990 г. и не свършва: млади хора заминават за работа, учене или по-високи заплати. Петата е след 2007 г., когато членството в Европейския съюз премахва много от формалните пречки.
Числата показват мащаба. През 2011 г. населението е 7 364 570 души, а през 2021 г. — 6 519 789. Разликата е 844 781 души, или 11,5%. Около 59% от този спад се дължи на отрицателния естествен прираст, а останалото — на външната миграция. Това е важно: емиграцията не е единствената причина, но е значителна. Вътрешната миграция също е голяма: 395 690 души са сменили населеното си място в страната между двете преброявания.