На масата има кафе, бонбон и чадър до вратата. Никой не се замисля, че трите думи са дошли по три различни пътя: „кафе“ през турски от арабски, „бонбон“ през френски, „чадър“ от персийски през турски. Езикът на закуската е вече урок по история. Заемките не са украшение и не са замърсяване; те са следи от това кой е живял до нас и какво ни е липсвало. Това е история, разказана с думи, които вече не усещаме като чужди.
Заемката е дума, която е влязла от друг език и е приета в системата. Тя се адаптира: получава българско окончание, променя ударението, понякога променя рода си. „Компютърът“ е мъжки, „интернетът“ също. Има и втори начин — калката. Това е дума, която не е взета, а преведена на части: „небостъргач“ е буквален превод на „skyscraper“, „високоговорител“ — на „loudspeaker“. Калките показват, че езикът не само приема, но и преработва.
Най-старият пласт е наследеният славянски фонд. След него идва гръцкият: от Античността и християнството — „икона“, „манастир“, „евангелие“, „литургия“, „поп“, „олтар“, а по-късно и „граматика“, „философия“, „театър“, „музика“, „идея“, „проблем“. Гръцкият е езикът на вярата и на учеността, затова заемките от него често звучат книжовно. Някои са толкова стари, че вече не се усещат като чужди.