Думата „котва“ може да е тежко метално устройство, което държи кораб, метафора за стабилност и име на телевизионно предаване. Никой не се обърква, защото контекстът решава. Извади думата от изречение и тя става нестабилна — може да значи няколко неща и никое точно. Точно това е причината споровете толкова често да са за думи. Хората не спорят за факта, а за това какво влагат в понятието. Заради това е по-важно да се знае кой какво влага, отколкото кой е прав. Ето защо контекстът не е украшение, а условие за смисъл.
Значението се определя от употребата, не от речника. Речникът само записва как хората са използвали думата до момента на издаването му. Поради това той винаги изостава. Значението има и център, и периферия: има типичен случай, който всички разпознават, и гранични случаи, за които хората не са сигурни. Именно затова една дума може да бъде „предимно“ нещо, без да има ясна граница, след която вече не е. Ето защо речникът е полезен, но не е арбитър. Оттам е добре да се гледа и какво прави думата в изречението, а не само какво пише в речника.
Много думи имат няколко свързани значения и това не е дефект. Езикът пести усилия, като използва старото за новото — метафората е евтина. Абстрактните думи са най-нестабилни: „свобода“, „ред“, „справедливост“, „култура“ имат дълга история на употреба в различни контексти. Когато двама души ги използват, те често говорят за различни неща, без да го знаят. Спорът изглежда за ценности, а е за дефиниция. Именно затова първата стъпка в спор е да се види дали двамата изобщо използват една и съща дума. Ето защо е добре да се броят значенията, преди да се спори за ценности.