В Монтрьо през 1967 година на сцената има четирима души, четири инструмента и една тема, а журито от критици записва името им в наградата. „Джаз-Фокус 65“ съществува от две години и свири теми, върху които всеки импровизира на свой ред. За публиката това е още един квартет от Източна Европа. За музикантите зад желязната завеса — рядката възможност да се мерят с мярка, която не е съветска.
Джазът влиза в България между двете войни през грамофона, радиото, киното и хотелите. Танцовите оркестри в София, Варна и Русе свирят суинг, танго и фокстрот за публика, която иска да танцува. За музиканта това е работа: ноти, пулт, смяна на темпо по знак на диригента. Тази работа създава школа, защото учи на две неща, които консерваторията не дава — ритъм под напрежение и бърза реакция.
През 1942 година Асен Овчаров, роден в Харманли, създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Съставът е голям: групи от тромпети, тромбони, саксофони и ритмична секция, с цигуларя Сашо Сладура и певицата Леа Иванова. Биг бендът не се импровизира — той изисква партитури, написани на ръка за седемнадесет души, и диригент, който държи времето.