Влез в стара тревненска къща и погледни нагоре. Таванът не е равен, а съставен от дървени полета, а в средата има кръг с лъчи — резбовано слънце. То не е украшение по каприз. В къща без електричество таванът е бил най-тъмната повърхност и именно там резбарят е слагал най-сложната работа, за да има какво окото да хване. Слънцето е и часовник: то показва къде е изтокът в стаята.
Дървото се избира преди длетото. Орехът е твърд, плътен и красив на разрез, но съхне бавно; дъбът е здрав и жилав; липата е мека и прощава грешки, затова е любима за дребна резба. Никой не реже прясно дърво: то работи, пука и разваля вече направеното. Старите майстори казват, че дървото се чака по-дълго, отколкото се реже, и че първата година от сушенето не се брои.
Инструментите са малко, но всеки има профил. Плоското длето сваля повърхност, полукръглото прави улей, ъгловото очертава ръб. Има и „ажурна“ резба, при която дървото се пробива напълно и мотивът виси във въздуха — тя изисква най-много търпение, защото една счупена връзка съсипва цялата плоскост. Затова в старите иконостаси ажурът е там, където никой не се обляга: високо, над раменете на хората.