Обърни една бусинска паница с дъното нагоре. По вътрешната страна на пръстена ще видиш тънки концентрични бразди — следата от пръстите, които са я въртели. Нищо не е шлифовано до гладкост, защото гладкостта не е била целта. Обърнеш ли троянска паница, виждаш обратното: равномерен гланц, прикрил всяка следа. Керамиката е един от малкото занаяти, в които готовият предмет пази точно толкова от процеса, колкото и от майстора.
Първото нещо, което трябва да знаеш, е че глината не е просто кал. Тя е смес от минерали с различна пластичност и различно съдържание на пясък. Червената глина държи желязо и след печене става рижава; бялата е по-капризна, но пази цвят. Грънчарят я добива, оставя я да „узрее“ на открито, пресява я, омесва я с вода и я изчаква. Ако в нея остане въздух, при печенето предметът се пръска; ако е твърде мазна, се пука при сушене.
Колелото е прост механизъм, но работата с него е йерархия. В еснафа има чирак, калфа и майстор. Чиракът меси и носи, калфата прави телата, майсторът слага украсата и подписа. Това разделение обяснява защо в един и същи двор могат да излязат десет еднакви стомни и една, която е различна: различната е минала през друга ръка на последния етап. Затова и подписът рядко е буква — по-често е начинът, по който е оформен ръбът.