Килимът се е тъкал вкъщи, между другите работи. Станът стои в една стая или в зимника, опънат между две греди, и жената сяда пред него вечер, след като е свършила с домакинството.
Работата върви бавно: ред възли, прибиване с гребен, следващ ред. Един килим от два-три квадратни метра може да отнеме месеци, а голям — цяла зима. Затова килимът е бил и вещ, и капитал: в зестрата той е бил най-скъпото нещо след земята и добитъка.
Техниката е проста и това е нейната сила. Основата се опъва вертикално, върху нея се навързват възли около чифт нишки, а всеки ред се прибива, за да се уплътни. Пътната прежда е вълнена, основата — памучна или вълнена. Цветовете са от растения и минерали: индиго за синьо, брош за червено, лук, дъб и орех за кафяво и жълто. Това ограничение е и причината за стила: когато няма много бои, формата трябва да е ясна, а мотивът — разпознаваем отдалеч.
Чипровци е най-известното име и то не е случайно. Градът е планински, с рударска и търговска традиция, свързан с Дубровник и с Централна Европа, а това означава пари, поръчки и вкус към плътна, симетрична шарка. Чипровският килим има дребна геометрична рисунка, разделена на полета, с жълто, кафяво и тъмночервено и с малко свободно поле. Той е бил стока за износ, не само за дома, и това обяснява защо мотивът му е толкова устойчив — купувачът е искал да разпознае стоката.