Фотографът на XIX век работи с ръце, преди да работи с око. Той полива стъклена плака с колодий, потапя я в сребърен нитрат, слага я в касетата и има няколко минути, преди емулсията да изсъхне. Ако снима навън, носи палатка, която е тъмна стая, и проявява на място. Ранната фотография е занаят с мирис: на етер, на колодий, на фиксаж.
Портретът е скъп и еднократен, което променя поведението на хората пред обектива. Облеклото е празнично, позата е изправена, ръцете са заети с предмет — книга, цвете, шапка. Студиото предлага фон, стол и стойка за главата, която държи тила неподвижен. Получава се театър с един актьор, а снимката показва не какъв си, а какъв искаш да те видят.
Самоков е важен, защото там фотографията израства от печатарството. Никола Карастоянов издава щампи и ги продава из целия Балкан, а синът му Анастас (1822–1880) учи глиптика и печатарство, работи в бащината печатница и през 1848 година съставя Ерминия — ръководство по графична техника, първото такова у нас.
По-късно минава към фотографията и между 1862 и 1865 година е придворен фотограф в Белград. От този период остават портретите на Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов и Ангел Кънчев. За едно нелегално движение снимката върши три работи: показва как изглежда човекът, позволява образът му да се разпространява и оставя доказателство, че е съществувал. Затова тези портрети днес изглеждат като икони.