Рано сутрин в Борисовата градина бюстовете изглеждат по-високи, отколкото през деня, защото сянката пада назад и постаментът се удължава. На един от тях има голуб, на друг — избледнял надпис, който вече не се чете. Паркът е музей без куратор: никой не обяснява защо бюст на поет стои до бюст на учен. В това безредие се вижда как едно общество подрежда паметта си.
Скулптурата в българските земи има стара традиция в резбата и почти никаква в свободната фигура. Иконостасите са шедьоври на дърворезбата, но триизмерният образ в храма е бил ограничаван от православния канон. Затова след 1878 година новата държава има нужда от статуи, гербове и паметници, а няма нито школа, нито каменоделци, нито леярни.
Мюнхен е общата школа. Жеко Спиридонов учи там шест години и завършва през 1898 година със сребърен медал, връща се и преподава в Рисувалното училище от 1904 година. Заедно с Борис Шатц и Марин Василев той е един от тримата основоположници на новата българска скулптура. Въвежда рисуването от натура вместо от гипсови отливки, а учениците му — Иван Лазаров, Иван Фунев, Владимир Димитров — Майстора — започват да гледат тяло, а не образец. Негови са паметниците на Вазов и Бенковски в Борисовата градина.