Варна се разхожда по ръба на две води. От едната страна е морето, което е дало на града храна, търговия и флот; от другата — езерото, което е дало риба, тръстика и място за вили. Между тях е тясна ивица земя, по която градът е расъл три хиляди години. Тази география обяснява защо Варна винаги е била по-богата от вътрешността и защо е имала по-различен ритъм: тук са пристигали стоки, хора и новини месеци преди да стигнат до Търново.
Одесос е основан около 570 година преди Христа от милетяни — гръцка колония на западния бряг на Черно море, която търгува с траките и изнася зърно, риба и роби. Римляните го укрепват, строят терми, водопровод и стени, а градът остава важен и през средновековието, когато е спорна точка между България и Византия. Името Варна се появява по-късно и има две обяснения — славянско, от врана, и по-старо тракийско; и двете се цитират, нито едно не е доказано.
Златото от халколитния некропол промени представата за праисторията на Европа. През 1972 година при изкопни работи в западната част на града е открит некропол с около триста гроба от средата на петото хилядолетие преди Христа. В тях има над три хиляди златни предмета — мъниста, обеци, диадеми, идоли, скиптър, — а металът е обработен, не е самороден. Това означава две неща: че хората тук са имали технологии за леене и коване на злато, и че обществото е било достатъчно йерархично, за да отделя толкова труд за един човек.