Старият Пловдив се вижда най-добре от отсрещния бряг на Марица, рано сутрин, когато слънцето удря само горните етажи. Тогава трите хълма изглеждат като един-единствен нос, на който са струпани къщи с еркери, камбанарии и покриви от керемиди, а под тях — градът, който живее на ниското. Това е и най-точната метафора за Пловдив: той има стар град, който е над останалия, и това не е случайно — хълмовете са били крепост, а равнината е била обработваема, но незащитена.
Първите следи от живот на Небет тепе са на около шест хиляди години, което прави Пловдив един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. През 342 година преди Христа Филип II Македонски завзема тракийското селище и го преименува на Филипопол — жест, с който градът влиза в гръцкия свят, без да губи тракийската си основа. Римляните го правят център на провинция Тракия и строят по правила: форум с портици, терми, одеон, акведукт, стадион с дължина около двеста и четиридесет метра.
Римският театър е най-щастливият случай в българската археология. Построен е през II век, по времето на Траян и Хадриан, в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе, и е събирал около седем хиляди души. През вековете той е бил затрупан и забравен, а през седемдесетте години на XX век е открит при строителни работи. Вместо да бъде ограден като експонат, той е реставриран така, че да работи: днес на него се играе опера и се провеждат концерти, а акустиката му е по-добра от тази на много закрити зали, защото е проектирана от хора, които не са имали усилватели.