Към кулата в Трявна се върви по калдъръм, който се качва под ъгъл, неудобен за краката. Отдолу е чаршията с дюкяните на дърворезбарите и златарите, отгоре е кулата, а между тях — един въпрос: кой в този град е имал право да каже колко е часът. Отговорът е скучен: никой конкретно. Кулата е построена с общи средства, защото часът е бил обща собственост.
Преди обществения часовник времето е било местно. Ориентир са били слънцето, камбаната, началото на пазара, викът на пазача. Всеки град е живеел по свое време и разликата със съседното селище е била без значение, защото никой не е пътувал достатъчно бързо, за да я усети. Часовниковата кула дава на всички един ориентир: по нея се отваря дюкянът и се уговаря среща.
Двете функции на кулата са различни. Часовникът е работил за търговията — полезен на всеки, който продава, купува или наема работници. Камбаната е работила за обреда и за тревогата: вика на молитва, известява празник, вдига града при пожар. В османските земи звънът на християнска камбана е бил ограничаван, докато часовникът е бил неутрален. Затова на много места първо се появява часовниковото помещение.