Карстовите терени заемат около една пета от България, а регистрираните пещери и пропасти са над 4 500. Причината е скалата: варовици, мрамори и доломити има в Стара планина, Предбалкана, Родопите, Пирин, Витоша и Добруджа. Варовикът се разтваря във вода, особено ако тя е кисела, и след хиляди години се получава кухина. Пещерата не е образувана от течение, а от разтваряне — реката само разширява това, което химията е започнала.
Най-дългата пещера в България е Колкина дупка в Понор планина, до село Зимевица — 19 164 метра, и тя е и най-дълбоката в страната. Духлата, на Витоша до Боснек, е втора с 17 600 метра и представлява многоетажен лабиринт от галерии, през които тече подземна река. Тези числа не са окончателни: картирането продължава и всяка година някоя пещера „пораства“ с километри, защото изследователите са минали още един ръкав.
Образуванията имат проста физика. Водата, наситена с калциев карбонат, капе от тавана; при изпаряване оставя тънък пръстен; пръстенът расте надолу и става сталактит, а от пода нагоре — сталагмит. Когато се срещнат, се получава колона. Растежът е бавен — десети от милиметъра годишно, — затова един счупен сталактит е загуба за хилядолетия. Има и по-редки форми: хеликтити, които растат настрани, и „ексцентрични“ кристали.