Минералната вода е дъждовна вода, която е слязла дълбоко, нагряла се е и се е върнала. В България това се случва лесно, защото скалите са разломени: страната лежи върху система от разседи, през които водата прониква на два-три километра. На всеки 100 метра надолу температурата се вдига с около 3 градуса, така че една вода, слязла на 2 000 метра, се връща с 60–70 градуса. По пътя си тя разтваря минерали и газове.
Затова находищата са много: над 500, а изворите — около 1 600. Балнеологичните курорти са 47. Това е една от най-гъстите мрежи в Европа и обяснява защо почти всеки български град има „баня“ в името си или в историята си. Водата излиза на повърхността там, където разломът я отвежда — обикновено в котловини, покрай планини, в сеизмично активни зони.
По температура водите се делят на студени (под 20 градуса), топли (20–37), горещи (37–60) и много горещи (над 60). Рекордът е в Сапарева баня: 103 градуса и единственият действащ гейзер в страната. Той изхвърля вода на интервали от пет-шест минути, а причината е налягането в дълбока кухина, което периодично преодолява тежестта на стълба вода над нея. Минерализацията там е ниска — водата е варовита, не солена.