Около 37% от България е покрита с гора — близо 3,9 милиона хектара. Това е много за страна, в която половината земя е обработваема, и има проста причина: планините са стръмни и не стават за ниви, а след 1990-те част от по-бедните ниви и пасища просто обраснаха. Гората в България не намалява, а в някои райони се разширява — рядко срещано в Европа.
Съставът е смесен. Най-разпространени са широколистните: бук, дъб, габър, цер, благун. Иглолистните — смърч, ела, бял и черен бор — заемат около една трета и са съсредоточени във високите части на Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Букът е основният вид в пояса между 600 и 1 600 метра, а дъбът държи равнините и Тракия. Това разпределение не е случайно: то следва температурата и влагата.
Има и гори, които са жива история. В Странджа растат странджански дъб, лавровишня, рододендрон и вечнозелени храсти — реликти от време, когато климатът тук е бил по-топъл и по-влажен. Тези гори са уникални за Европа и са защитени. Друга особеност са старите дървета: Байкушевата мура край Банско е на около 1 300 години, а вековни букове и дъбове има в почти всеки резерват. Едно дърво може да е по-старо от държавата, в която расте.