България е малка страна, но климатът ѝ не е един. Причината е положението: на север Дунавската равнина е отворена към континента, на юг Тракия е отворена към Егейско море, а на изток Черно море смекчава всичко. Между тях стои Стара планина, която спира част от студения въздух, и Родопите, които пропускат топлия. От това се получават три климатични области, а не една.
Средната годишна температура за страната е около 10,5 градуса, но разликите са големи. През януари в Дунавската равнина е между минус 2 и 0, в Тракия — около 0 до 2, а по южното Черноморие — над 2. През юли равнините са 22–24 градуса, а по брега — малко по-хладно заради морето. На Мусала средната годишна температура е около минус 3 градуса, тоест с 13 градуса по-ниска от тази в Пловдив.
Крайностите са по-впечатляващи от средните. Най-високата измерена температура в България е 45,2 градуса — в Садово, през 1916 година. Зимните мини в котловините падат под минус 20, а във високите части — под минус 30. Това не е случайност: студеният въздух е тежък и се събира в ниските места, затова най-студените точки не са върховете, а дъната на котловините.