Черно море е вътрешно море с площ 436 400 квадратни километра и максимална дълбочина 2 212 метра. То е свързано със Средиземно море само чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите — тесен и плитък път, през който обменът на вода е ограничен. Затова солеността му е около 17–18 промила, наполовина на океанската, а приливът е практически незабележим: няколко сантиметра.
Най-важната особеност обаче е вертикалната. Под около 150 метра водата не съдържа кислород, а е наситена с водороден сулфид. Този слой заема над 90% от обема на морето и е практически без живот — там живеят само бактерии. Причината е, че Черно море е било затворено и разслоено още преди да се свърже със Средиземно море, а днес гъстата солена вода отдолу не се смесва с по-леката отгоре. За рибата остава тънка люспа вода.
Българският бряг е дълъг 378 километра — от Сиврибурун при Румъния до Резово при Турция. Северната част е с варовикови скали: Калиакра пада към морето със стени, високи десетки метри, а нос Емине е мястото, където Стара планина слиза в морето. Южната е с по-мек релеф, широки заливи и пясъчни коси. Има и лимани — Шабла, Дуранкулак, Поморие, Атанасовско — които са били речни устия, откъснати от морето с пясъчна коса.