Пирин е планината, която най-лесно се разпознава по силуета. Вихрен — 2 914 метра — стърчи като мраморен зъб над Банско, а северната му стена е висока около 400 метра. По височина Пирин е втори в България и трети на Балканите, след Мусала (2 925) и Олимп (2 917). Дължината му е около 80 километра, ширината — до 40, а името идва от Перун, славянския бог на гръмотевицата.
Геологията е ключът към всичко останало. Пирин е изграден предимно от мрамор и варовик, тоест от скали, които водата разтваря. Затова тук има карст: пещери, пропасти, сухи долини, подземни реки. Има и гранитни части — около Вихрен и Кутело, — но мраморът доминира. От него идват светлият цвят на върховете, острите ръбове и прочутото Кончето — тясно било, по което се минава един по един.
Ледниците са оставили втората характерна черта. Около 180 езера са разпръснати в циркусите, повечето над 2 000 метра. Най-голямото ледниково езеро в България е Поповото — 12,3 хектара площ и 29,5 метра дълбочина, на 2 234 метра. Най-високото е Тевното езеро, на около 2 512 метра, под връх Кутело. Водата е студена, бистра и бедна на хранителни вещества, а бреговете са от ситен пясък и камък.