Подготовката започва след поредица неуспехи. През 1875 година избухва въстание в Херцеговина, а после и война между Сърбия и Османската империя; в България също има опити за бунт, които се провалят бързо. Ръководителите в Румъния решават, че е нужен нов, по-добре организиран опит, и разделят страната на окръзи с апостоли. Всеки апостол трябва да създаде комитети, да събере оръжие и да подготви хора. Проблемът е, че времето е малко, парите — още по-малко, а османската власт има свои информатори.
Датата е избрана прибързано. Първоначалният план предвижда въстанието да започне по-късно, но след като властите разкриват част от подготовката, апостолите решават да действат веднага. На 20 април Тодор Каблешков в Копривщица пише писмо до Панагюрище, в което съобщава, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв. Това писмо става символ на решението, взето без достатъчно време за подготовка, но и на готовността да се действа, когато изборът е между въстание и арест.
Георги Бенковски е най-известният водач на въстанието. Той е бил търговец и участник в предишни чети, а в Панагюрище организира въоръжени отряди и обикаля околните села с чета, за да вдигне населението. Неговите думи „Ако падна, други ще се намерят“ остават в спомените на съвременниците. В Панагюрище е обявена република с избрано правителство, но тя съществува само дни, защото редовната армия настъпва от Пловдив и Пазарджик.