Съборът в Преслав през 893 година е преломен момент. На него е взето решение богослужението да се води на славянски, а не на гръцки, изгонени са гръцките духовници и е утвърден новият владетел. Симеон, който е бил монах и е учил в Константинопол, разбира, че езикът е инструмент на властта. Богослужението на разбираем език прави християнството достъпно за обикновените хора и отделя българската църква от прякото подчинение на гръцкия клир. Оттук започва и пренасянето на столицата в Преслав.
Решенията от 893 година имат и кадрово измерение. Климент Охридски е изпратен като епископ в областта Дрембица, а Наум остава известно време в Преслав, преди да се премести в Охрид. Двамата са ученици на Кирил и Методий и носят със себе си готови преводи и опит в обучението на свещеници. В Преслав през 90-те години на IX век се появява и кирилицата — азбука, създадена от техни последователи, която заменя по-сложната глаголица и се налага като писменост на държавата, на църквата и на търговията.
Първата голяма война със Византия избухва през 894 година заради търговските права на българските търговци, които империята премества от Константинопол в Солун. Симеон напада Тракия, а Византия привлича унгарците като съюзници и ги пуска срещу българските земи от север. Българският владетел отговаря, като сключва съюз с печенегите и ги насочва срещу унгарците, а през 896 година разбива византийската войска при Булгарофигон. Мирът връща търговските права и утвърждава българското влияние в Тракия.