Телефонът звъни и човекът отсреща казва: „Не те познавам, но ми казаха да се обадя на теб“. Обаждането е от познат на познат и въпросът е конкретен. Този разговор няма да се превърне в приятелство, но може да промени нещо — да отвори врата, да спести месец търсене, да даде информация, която не се намира в интернет. Полезните контакти не са много и не са тези, които събират визитки. Те са живи връзки: хора, с които имаш реален разговор от време на време, дори рядко.
Механизмът е в това, че възможностите идват от хора, които знаят за теб нещо, а не от хора, които те познават добре. Близките приятели знаят същото, което знаеш ти, и се движат в същите кръгове. Познатите на познатите живеят в други кръгове и чуват за неща, до които ти нямаш достъп. Затова слабите връзки дават най-много нови възможности. Това не е лицемерие, а структура на обществото: информацията пътува по мостове, не по възли. Затова е полезно да се поддържа връзка с хора извън твоята сфера, дори когато не изглежда полезно.
Следващата част е поддръжката. Връзката не се създава с молба, а с нещо преди нея. Ако човек ти пише само когато има нужда, той не поддържа връзка, а използва списък. Поради това е по-добре да се помогне без сметка — да се изпрати нещо полезно, да се свържат двама души, да се отговори на въпрос, който не носи нищо. Това не е стратегия с чакана възвръщаемост; то е навик, който създава доверие, преди да е потрябвало. Заради това е добре да се помага, когато няма какво да се иска, защото тогава жестът е истински.