В петък вечер човек има три покани, избира една, отива, говори с десет души и се прибира с усещане, че никой не го е видял. Друг прекарва вечерта сам, чете, готви си и заспива спокоен. Първият е по-самотен от втория, макар да е бил сред хора. Това е причината темата да е толкова объркваща: самотата не се измерва с броя на хората около теб, а с качеството на връзката, която усещаш. Затова въпросът „самотен ли си“ е по-полезен от въпроса „сам ли си“. Затова самотата е въпрос на качество, не на брой.
Механизмът е свързан с очакването за разбиране. Самотата се появява, когато има разлика между връзките, които имаш, и тези, които би искал — или когато си заобиколен от хора, пред които не можеш да бъдеш себе си. Ето защо тя често се усеща най-силно не в празна стая, а на маса, пълна с приятели, сред които си чужд. Да си сам е състояние; да се чувстваш сам е оценка на разстоянието между теб и другите. Поради това и не се решава с присъствие, а с близост. И не се лекува с покани.
Не бива да се подценява и физиологичната страна. Продължителната самота се свързва с повишен стрес, по-лош сън и по-слабо здраве, а изследователите я сравняват по риск с други известни фактори. Това не е присъда и не значи, че самотният човек е болен. Значи, че липсата на връзка не е просто настроение, а натоварване, което тялото усеща, дори когато умът го обяснява с характер. Сънят и движението не са лукс, а част от грижата, и то такава, която не изисква компания. За тази причина сънят е част от грижата за връзките.