Човек става сутрин, отваря пощата и още преди кафето усеща тежест. Задачите са същите, които е вършил добре преди година, но сега изискват усилие, сякаш са нови. Той си казва, че е уморен и че ще мине с почивка. Минава седмица, после още една, и умората не се маха. Това не е обикновена умора. Изгарянето е състояние на емоционално изтощение, отчуждение от работата и усещане за неефективност, и то не се лекува с уикенд. Затова е важно да се разпознае рано, защото колкото по-дълго продължава, толкова по-трудно се връща човек към нормалното.
Механизмът е в разликата между натоварване и изчерпване. Натоварването има край: свършваш, почиваш и се възстановяваш. Изчерпването идва, когато усилието не води до резултат или когато условията изискват повече, отколкото човек има, за дълъг период. Тогава тялото не се възстановява и в почивката, защото почивката не променя причината. Затова отпуската помага за два дни и след това човек се връща в същото състояние, още с първото писмо. Поради това е добре да се пита не „как да издържа“, а „какво трябва да се промени, за да не се налага да издържам“.
Другата част са признаците. Те не изглеждат драматично: загуба на смисъл, цинизъм, раздразнение от дреболии, усещане, че нищо няма значение, намалена способност да се съсредоточиш. Човек започва да говори за работата си с презрение и да се държи с колегите по-студено, отколкото преди. Това не е характер, а симптом. Заради това е полезно да се гледа не само колко е уморен, а и колко е отчужден — отчуждението е по-точен признак от умората. Ето защо е полезно да се говори с някого отвън, защото отвътре признаците изглеждат като характер.