Човек реди плочки в кухнята си в събота и вдига глава, когато навън вече е тъмно. Не е усетил времето, не е усетил глада и не е мислил за нищо друго. Друг човек играе игра, която не харесва особено, но не може да спре, защото следващият екран е на една ръка разстояние. Двете ситуации изглеждат сходни — и двете са загуба на време — но само първата е това, което психолозите наричат поток. Разликата е дали дейността те е водила, или ти нея. Затова потокът не е просто удоволствие, а вид съсредоточеност.
Условията за поток са три и всичките са свързани със задачата. Тя трябва да е малко над текущото умение: достатъчно трудна, за да изисква цялото внимание, но не толкова, че да предизвиква страх. Трябва да има ясна цел — какво значи „готово“ в следващите минути. И трябва да дава незабавна обратна връзка: виждаш веднага дали работи или не. Когато тези три неща липсват, вниманието се разпилява. Затова скучната задача, раздробена на ясни стъпки, често работи по-добре от интересна, но размита. Ясната граница прави повече от вдъхновението.
Ето защо потокът е по-често резултат от дизайн, отколкото от настроение. Хората чакат да им „дойде музата“, но музата обикновено идва след първите десет минути на скучно начало. Ако задачата е раздробена на ясни стъпки с бърза проверка, вниманието се включва само. Ако е дефинирана като „опрости системата“, то ще се съпротивлява, защото няма как да разбереш дали си свършил нещо днес. Най-честата причина да не влизаш в работата не е липса на желание, а липса на ясна следваща стъпка. Поради това понякога е достатъчно да си напишеш първото изречение.