Някой предлага доходност, която звучи добре, и добавя, че рискът е малък. Човекът отсреща кима, защото числата изглеждат разумни, а думите — уверени. Точно тук трябва да се появи въпросът откъде идва тази доходност. Всяка доходност идва от поемане на риск: от това, че някой друг е готов да плати, за да не поема риска сам. Затова „сигурна висока доходност“ е противоречие в понятията, а не рядка възможност, която са ти показали пръв. Затова е полезно да се пита кой поема риска, ако доходността не се осъществи, и защо той е готов да го направи.
Механизмът е в това, че рискът не е само вероятност да загубиш, а и цената на несигурността. Ако парите ти трябват след месец, всяко колебание в стойността е проблем, дори ако дългосрочно нещото расте. Първият въпрос не е „колко ще спечеля“, а „кога ще ми трябват тези пари“. Отговорът определя какво е допустимо. Пари за скорошна нужда не се подлагат на риск, колкото и добър да изглежда той, защото времето не е достатъчно, за да се компенсира лош период. Ето защо е добре първо да се определи срокът, а после инструментът, защото обратният ред води до решения, които изглеждат умни и свършват зле.
Следващата част е разсейването. Диверсификацията намалява риска, защото не всичко се движи в една посока. Но тя не го премахва: при общ спад различните неща падат заедно, макар и по различен начин. Поради това е важно да се разбира какво точно прави разсейването — то намалява зависимостта от един изход, не отменя възможността всички изходи да са лоши. Хората, които смятат, че са защитени напълно, обикновено са най-уязвими, защото не са предвидили общия случай. Заради това е полезно да се знае какво се случва при общ спад, а не само при единичен.