В края на месеца човек поглежда сметката си и не разбира къде са отишли парите. Заплатата е същата, разходите изглеждат обичайни, а балансът е по-малък, отколкото е очаквал. Той не е безотговорен; просто никога не е броил. Финансовата грамотност не е знание за сложни продукти, а знание за три числа: колко харчиш, колко дължиш и колко можеш да загубиш, без животът ти да се счупи. Без тези три числа всяко решение е импулс, облечен в разумна причина. Затова трите числа са по-полезни от всяка система за бюджетиране, защото всяка система изисква да ги знаеш.
Първото число е най-важното и най-скучното. То изисква запис на разходите за един месец, по категории, без да се променя поведението. Целта не е да се ограничиш, а да видиш. Повечето хора откриват, че харчат повече, отколкото мислят, за дребни неща, които не помнят. Това не е морален провал, а особеност на вниманието: малките разходи не се усещат, докато не се съберат. Затова записът е по-полезен от всяко правило за пестене. Заради това е добре записът да се прави без промяна на поведението, иначе се измерва намерението, а не животът.
Второто число е дългът. Той е важен не само с размера си, а с цената и с условията. Дълг с променлив процент е различен от дълг с фиксиран, дори когато сумите съвпадат. Ето защо е полезно да се знае не само „колко дължа“, но и „колко плащам за това, че дължа“. Ако човек не може да отговори на втория въпрос, той не контролира финансите си, а реагира на съобщения. Това е разликата между планиране и оцеляване. Поради това е полезно да се знае и какво се случва, ако доходът намалее за два месеца.