Виж гърба на телефона си. Вътре има метал, който е добит на едно място, преработен на друго и сглобен на трето. Нито едно от тези места не е избрано случайно — всяко е резултат от това кой има руда, кой има ток и кой има технология. Затова геополитиката не е само за петрол и за тръби. Тя е и за литий, кобалт, редкоземни елементи и за заводите, които ги превръщат в нещо полезно. Затова една санкция върху доставка може да спре завод на другия край на света за седмици. Ресурсът е важен, но веригата е по-важна.
Контролът върху ресурс дава власт по три канала. Първият е цената: който може да ограничи доставка, може да вдигне цена. Вторият е времето: ако си единствен, можеш да забавиш и това е натиск. Третият е информацията: добивът и преработката изискват ноу-хау и хора. Ето защо държавите не просто купуват руда — те купуват находища, дялове в заводи и дългосрочни договори. Поради това диверсификацията не е идеология, а застраховка срещу това, че един ден ще получиш по-малко, отколкото си планирал. Зависимостта от един доставчик е уязвимост, дори когато е по-евтина.
Въглеродният преход промени картата. Вятърът и слънцето са навсякъде, но батериите, електромоторите и електрониката изискват конкретни метали, които се добиват на малко места. Следователно се появи нов вид зависимост: не от това кой има гориво, а от това кой има преработка. Рудата може да се изнася, но рафинирането е концентрирано, а от него зависи всичко останало. В резултат на това страните, които имат руда, често нямат заводи, а страните със заводи често нямат руда и купуват рудата от други държави. Това прави веригата по-крехка, отколкото изглежда на пръв поглед.