Човек получава заплата и в първите три дни плаща наема, тока, телефона и част от дълга. Останалите дни харчи от това, което е останало, и в края на месеца чака следващата заплата. Това не е бюджет, а последствие. Бюджетът е план за парите, които още не са дошли — разпределение на приоритети преди да е ясно колко точно ще бъде месецът. Затова той е неприятен: изисква да решиш неща, преди да имаш пълната информация. Затова бюджетът е решение за ред, а не за суми, и работи дори когато сумите са малки.
Механизмът е в подредбата. Ако парите се разпределят в края на месеца, те вече са похарчени и остава само онова, което никой не е успял да вземе. Ако се разпределят в началото, редът е обратен: първо важните неща, после останалото. Ето защо е полезно да се отделят пари за резерв и за дълг още при постъпването, а не след като се види какво е останало. Това е проста промяна в последователността и тя променя резултата повече от всяко ограничение. Поради това е полезно да се превежда: първо резервът, после дългът, после останалото, и то в този ред, а не по удобство.
Другата част е реализмът. Бюджет, който не включва удоволствия, се проваля, защото животът не е само задължения. Заради това е по-добре да има малка категория за неща, които не се оправдават, отколкото да се разчита на воля. Волята се изчерпва, а планът остава. Същото важи и за сумите: ако планът е построен върху най-добрия месец, той ще се счупи при първия нормален. Ето защо е разумно да се планира за по-лошия месец, не за средния. Поради това е добре планът да има малка графа „непредвидено“, защото непредвиденото е редовно.