В края на март кухненската маса се превръща в архив: фактури, удостоверения, банкови извлечения, бележки от лекар, договор за наем. Човекът пред тях не е счетоводител, но трябва да реши какво влиза и какво не. После попълва формуляр, който изглежда като тест по математика без условие. Повечето хора плащат повече, отколкото дължат, и причината не е в грешна сметка. Причината е, че не знаят какво може да се приспадне, какво не и какъв документ се иска за всяко от двете. Затова първата полезна инвестиция е не софтуер, а един подреден плик.
Декларацията събира доходите за годината от всички източници и изчислява дължимото. Важно е да се разбере, че се декларира полученото, а не останалото. Разходите се приспадат само когато законът го позволява и само с документ. Затова има огромна разлика между „похарчих“ и „имам право да приспадна“. Второто е тясна и конкретна категория. Ако документът липсва, разходът съществува в живота, но не и в декларацията, и никой няма да го потърси вместо теб. Това е и причината две семейства с еднакъв доход да плащат различни суми.
Облекченията са няколко вида: за деца, за дарения, за определени видове доход, за обучения, за осигуровки. Всяко има лимит, условие и понякога изисква отделно заявление. Информацията е разпръсната, написана на език, който не е за хора, и се променя почти всяка година. Поради това е по-полезно да се води списък през цялата година, отколкото да се търси всичко през март. Един файл с фактурите, подредени по месец, спестява повече от всеки съвет от интернет. Не се доверявай на списък от форум, а на актуалния текст на закона.