Отворих приложението и видях, че имам достъп до почти цялата музика, записвана някога. Вместо да избера нещо ново, пуснах същата песен, която слушах последните три дни. После още веднъж. Изобилието не ме направи по-любопитен; направи ме по-мързелив, защото изборът има цена, а аз нямах желание да я плащам. Преди сто години човек е имал две плочи и ги е слушал до износване. Днес има всичко и слуша десет песни. Това не е лична слабост, а свойство на изобилието: когато всичко е възможно, решението става тежест. Затова препоръките са удобни.
Когато цялата музика е на едно място, стойността се мести от притежание към достъп. Ти не купуваш запис, а плащаш за правото да слушаш, докато абонаментът е активен. Печелят платформите и най-слушаните, защото разходите им са едни и същи независимо кой слуша какво. За изпълнителя сметката е различна: едно слушане носи малка сума, а хиляди слушания носят малко повече. Затова успехът се мери в обем, не в цена. Поради това изпълнителите все повече работят като марка: концерти, стоки, общност, а записите са реклама, не продукт. Това е новата икономика на музиката.
Плейлистите заместиха албума и това промени начина, по който се пише музика. Първите секунди станаха решаващи, защото слушателят може да прескочи веднага. Припевът дойде по-рано, интрото почти изчезна, а песните станаха по-къси. Откриването е по-лесно, а задържането — по-трудно. Поради това музикантите днес мислят не само за произведението, но и за мястото му в поток, който никой не контролира и в който вниманието се губи за секунди. Ето защо албумът, който някога беше основна форма, днес е почти жест на съпротива срещу логиката на потока и срещу начина, по който тя подрежда вниманието.