Човекът, който чете автобиографията ти, има пред себе си стотина други и около половин минута за твоята. Той не търси изчерпателност, а причина да продължи. Затова първите редове решават повече от целия останал текст. И затова най-честата грешка не е лошо оформление, а описание на задължения: „отговарях за“, „участвах в“, „поддържах“. От това не се разбира какво е станало по-добре, защото никой не е бил там, за да види. Поради това първите два реда трябва да казват кой си и какво можеш, а не какво търсиш. Търсенето е важно, но то е за мотивационното писмо, не за заглавието.
Механизмът е в разликата между процес и резултат. Процесът казва какво си правил; резултатът казва какво се е променило заради теб. Работодателят купува второто, защото то може да се сравни с други кандидати. Заради това е полезно всеки ред да отговаря на въпроса „и какво от това“. Ако отговорът липсва, редът е или излишен, или недоизказан. Един добре формулиран резултат тежи повече от пет реда задължения. Ето защо е полезно да се стараеш всеки ред да може да бъде проверен от човек, който е бил в екипа. Ако не може, значи е преувеличен.
Следващата част е за числата. Числото прави резултата проверим: колко по-бързо, колко по-малко, колко повече. Не е нужно да е впечатляващо; важно е да е вярно и да е твое. Ако нямаш точни числа, опиши мащаба: размер на екип, обем на работа, брой хора, които са ползвали нещо. Това е по-честно от измислен процент и върши същата работа — дава на читателя усещане за размера на това, което описваш. Поради това е добре да се избягват кръглите числа, които звучат като оценка, и да се използват точни, дори когато са малки.