Влизаш в стаята, сядаш и първият въпрос е „разкажете за себе си“. Ти си го подготвил и го казваш гладко: завършил, работил, търся развитие. Отсреща кимат и записват нещо. После идва въпросът, който решава всичко: „Разкажете ми за случай, в който нещо се обърка“. И тук става ясно, че интервюто не е изпит за качества, а разговор за проблеми, които работодателят има и се надява ти да решиш. Затова първият отговор е по-скоро рамка, отколкото съдържание, и е добре да е кратък. Най-хубавото е да води към нещо конкретно, което искаш да обсъдите.
Механизмът е в това, че общите качества не се проверяват. „Отговорен“ и „комуникативен“ може да каже всеки, включително човекът, който не е. Затова опитният интервюиращ пита за конкретни случаи: какво е било положението, какво си направил, какво е станало. От разказа се вижда как мислиш, какво забелязваш и какво правиш, когато няма готов отговор. Това е много по-надеждно от списък с добродетели, защото подробностите трудно се измислят. Заради това е полезно да се готвят примери, а не формулировки, защото примерът може да се разкаже по много начини.
Другата част е структурата на отговора. Полезно е да има три части: ситуация, действие, резултат. Ситуацията трябва да е кратка, за да не се губи време. Действието е най-важното — какво точно си направил ти, а не какво е направил екипът. Резултатът може да е и лош; понякога лошият резултат е по-убедителен, ако е последван от извод. Ето защо е добре да подготвиш три истории: успех, провал и конфликт. Те покриват повечето въпроси. Поради това е добре да се измерва разказът с време: две изречения за ситуацията, три за действието, едно за резултата.