В спор двама души повтарят едни и същи мнения все по-високо, докато единият не се откаже от умора. Никой не е променил позицията си и никой не е разбрал защо другият мисли така. Това не е спор, а размяна на декларации. Аргументът е нещо различно: той има структура и тази структура може да се провери. Без нея остава само увереността, а увереността не е доказателство, колкото и силно да звучи. Затова е полезно да се различава спорът за истина от спорът за надмощие. В първия може да се стигне до нещо, във втория само до изтощение.
Структурата има три части: твърдение, основание, заключение. Твърдението казва какво точно се защитава. Основанието дава факт, който може да бъде проверен от другия. Заключението показва защо фактът подкрепя твърдението. Най-честата грешка е да се даде мнение вместо основание: „това е лошо, защото е лошо“ или „всички знаят“. Второто най-често — да се дадат много основания, без да се обясни връзката им с твърдението. Затова е добре да се започне с въпроса какво точно твърдим, преди да се търсят доказателства. Ясното твърдение е половината от аргумента.
Силата на аргумента не е в емоцията или в силата на гласа, а в проверяемостта. Доброто основание може да бъде проверено от човек, който не ти вярва, и това е неговото предимство. В спор е полезно да се пита: какъв факт би променил мнението ти? Ако отговорът е „никакъв“, спорът е приключил, преди да е започнал, защото позицията не е извод, а идентичност. Ако отговорът е конкретен, има за какво да се говори. Ето защо най-силният ход в спор е да се попита какво би променило мнението на другия. Ако отговорът е конкретен, спорът има смисъл.