Чуваш дума, която не си чувал преди, от дете на осем години. Тя описва нещо в игра, което ти нямаш име за. След седмица я използват още три деца, след месец — родителите им, а след година тя е в реклама. Никой не е решил нищо. Никой не е гласувал. Думата просто е намерила празнина и я е запълнила. Точно така работят новите думи: не по заповед, а по нужда, и то по-бързо, отколкото институциите, които ги описват, могат да реагират. Затова езикът се променя най-бързо там, където хората говорят за нови неща всеки ден.
Има няколко начина да се появи дума. Първият е заемане от друг език, когато понятието идва с предмета. Вторият е съкращаване на дълга фраза до удобна форма. Третият е съчетаване на две съществуващи думи в една. Четвъртият е промяна на значението — стара дума започва да означава ново нещо, защото метафората е удобна. Всички тези пътища работят едновременно и затова езикът се движи по-бързо от всеки речник. Речникът описва състояние, а езикът е процес. Поради това и най-точният речник изостава с години, без никой да е виновен за това.
Правилото зад всичко това е пестенето. Нова дума се налага, когато спестява усилие: по-кратка е, по-точна е или звучи по-добре в изречение. Ако не пести нищо, тя остава в тесния кръг, който я е измислил, и после изчезва. Езикът не е справедлив към красивите предложения. Печели удобното, а не изящното. Това обяснява защо реформаторските опити отгоре толкова често се провалят, докато шега от чат може да влезе в новините. Ето защо е по-разумно да се пита кое прави думата удобна, отколкото кое я прави правилна.