Един град има банки, кораби, търговци и малка група семейства, които са забогатели от вълна и кредит. Тези семейства искат да покажат, че са нещо повече от богати — че разбират красотата, че са наследници на древността, че градът им е новият Рим. Затова плащат на художници, скулптори и архитекти. Художниците се състезават помежду си за поръчките и това състезание произвежда нещо, което после ще наречем Ренесанс. Културата не пада от небето; тя следва парите и тщеславието, а понякога и вярата на човека, който плаща.
Флоренция не е случайно място. Тя е център на банково дело, а банковото дело изисква доверие, писменост, счетоводство и договори. Там има пари, които могат да бъдат похарчени за нещо различно от храна и оръжие, и има публика, която умее да оцени сложността. Ето защо тя привлича хора от цяла Италия — не защото е по-свободна от другите градове, а защото там има работа и патрони. Талантът се мести там, където има поръчка, точно както днес се мести там, където има инвестиция и където някой умее да го оцени.
Вторият елемент е преоткриването на античността. Текстове, забравени в манастирски библиотеки, се търсят, купуват, преписват и превеждат. Това не е просто колекционерство: идеята, че човекът е мярка за нещата и че достойнството му не зависи само от мястото му в йерархията, е радикална за времето си. Третият елемент е техниката — перспективата, анатомичното рисуване, маслените бои, а по-късно и печатът, който прави текста по-евтин и позволява на идеята да пътува по-бързо от човека, който я е измислил. Оттук художникът престава да бъде занаятчия и става име.