Застани пред табела в страна, чийто език не говориш. Виждаш редове от знаци, които очевидно означават нещо — имат ритъм, повтарят се, разделени са с отстояния. Можеш да различиш име на град от число за разстояние, без да прочетеш нито една дума. Усещането е странно: системата е прозрачна и едновременно непробиваема. Точно това е предметът, когато говорим за писмени системи. Те не са украшение на езика, а отделна технология — изобретена веднъж, после преправяна от всеки народ по свой вкус и според нуждите си. И както всяка технология, тя има цена, която се плаща от онзи, който се учи да я използва.
Има три основни начина да превърнеш реч в знаци. Първият е логографски: един знак означава дума или нейна смислова част. Вторият е сричков: един знак означава цяла сричка. Третият е азбучен: един знак означава отделен звук. Разликата не е в красотата, а в обема на запаметяваното. При азбуката буквите са няколко десетки и се комбинират безкрайно. При логографската система трябва да научиш хиляди знаци, преди да прочетеш първия вестник. Затова срокът на ограмотяване се различава в пъти, а с него и кой има достъп до писменото знание.
Цената е обърната на другата страна. Азбуката е икономична за учене, но губи връзка с произношението бързо — затова всеки език с азбука се сдобива с правопис, който пази стари решения. Логографската система е скъпа за учащия, но устойчива във времето и пространството: един и същ знак може да се чете различно в различни краища и пак да значи едно и също. Големите култури с такава писменост издържат на диалекти, които биха разкъсали азбучна общност. Това не е по-добро или по-лошо решение, а различен избор на какво да се плати.